КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ВЪТРЕШНАТА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ

В сравнение с външната топлоизолация, вътрешната винаги представлява по-лошото решение от гледна точка на строителната физика.

Поради тази причина – изискванията към топлоизолационния материал се покачват – той трябва да може да поеме образувалият се конденз без самият да бъде повреден. Едновременно с това той трябва два може да отведе кондензиралата влага до повърхността на стената – така че конструкцията да остане възможно най-суха и максимално количество от влагата да бъде изпарено обратно през вътрешната повърхност по време на летният период.

• Друг голям недостатък на вътрешната топлоизолация е, че всички връзки на топлоизолираната стена с тавана и съседните стени представляват топлинен мост, тъй като прекъсват топлоизолиационният слой
• Строителната конструкция в тази ситуация остава изложена незащитена на атмосферните условия. Тъй като голяма част от температурната разлика между „вътре“ и „вън“ се случва в топлоизолационният слой, стената остава много малко по-топла от външният въздух. По тази причина тя изсъхва много по-бавно отколкото ако е неизолирана и като цяло влажността в стената остава по-висока.

Голямо водно натоварване за външните стени представляват силните странични дъждове, при които под въздействие на силният вятър в стената се набива голямо количество дъждовна вода. В нормалният случай това не предизвиква щети, тъй като топлинната енергия, която преминава през стената (под формата на топлинни загуби) изтласква водата обратно от стената и я подсушава.

Ако обаче, една добре функционираща до този момент стенна конструкция бъде изолирана отвътре – проникналата в нея вода не може да бъде изведена вече от топлинната енергия и остава в стената. В комбинация с постоянно ниската температура на стената през зимата при външни температури под 0°С тази вода в стената замръзва и причинява разрушаване на конструкцията.

Честото овлажняване на строителните конструкции води не само до щети по тях причинени от влагата (изсолявания, замръзвания, мухъл и плесен), а и до ускорено изветряване и разрушаване на строителният материал в следствие на влиянието на атмосферните условия. Особено застрашени са дървени повърхности и неизмазани зидарии. В тези случаи влагата навлиза много лесно във фугите и повърхностите и изсъхва много трудно. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че вътрешно изолираните стени са подложени на по-големи температурни разширения и имат голяма склонност да образуват пукнатини, през които навлизат още по-големи количества вода при странични дъждове.

• В случаите когато се прави вътрешно топлоизолиране, с предимство трябва да се разглежда проблема със запазването на строителната конструкция и извеждането на влагата от нея, пред минимализирането на топлинните загуби и съзнателно да се използват по-малки дебелини на топлоизолационният материал (и да не се гони на всяка цена постигането на препоръчаните в нормативите коефициенти на топлопреминаване).

Теоретично погледнато, полагането на парна преграда от вътрешната страна (например: залепване на алуминиево фолио) на стената може да разреши проблема с конденза и да редуцира натрупването на влага до нула. Практиката обаче показва, че точно това на в никакъв случай не трябва да се прави, тъй като тази преграда никога не остава плътна във времето (проблеми на материала, възникване на пукнатини в следствие на работещи строителни елементи и тяхното движение). Проблема е не само в трудното уплътняване на всички връзки и отвори в стената (отвори за контакти, ключове и кабели, врати и др.), но и най вече в така наречената флангова дифузия(странично през неизолираните съседни стени), откъдето дори при перфектно положена и уплътнена парна преграда в конструкцията винаги прониква влага. През тези отвори  и нарушения в парната преграда в конструкцията могат да навлязат големи количества влага, която през топлият период точно заради тази парна преграда не може да се изпари и остава натрупана в стената.

Приемайки, че натрупването на влага в конструкцията при вътрешното топлоизолиране е неизбежно – следва да се обърне по-голямо внимание не толкова на предотвратяването на нейното образуване, а на това, как тази влага да бъде поета безпроблемно от конструкцията и как през лятото тя да бъде максимално бързо изпарена. Това може де бъде извършено от влагочувствителни и капилярно активни строителни продукти и материали. Капилярността предизвиква разпределение на влагата и нейното отвеждане до повърхността на строителният елемент – там където може да се изпари свободно. В името на това, процеса на изпаряване да се ускори максимално, следва там където е възможно да се избегне поставянето на парна преграда или да се сложи влагоадаптивна такава (интелигентни парни прегради, които през зимата са дифузионно затворени а през лятото отворени).

В идеалният случай образувалият се конденз следва да бъде поет директно от материала от който е изградена топлоизолираната стена и от там през лятото да бъде изпарена навън. За тази цел обаче, тя трябва да бъде изградена от капилярно проводим материал (в най-добрият вариант от меко изпечени тухли). Преди да се положи топлоизолацията, от нейната вътрешна страна следва да бъдат премахнати всички парни прегради (циментова мазилка, водонепропускливи бои и др.)

В случай, че стената не може или по различни причини не трябва да поеме образувалият се конденз, това трябва да бъде извършено от топлоизолационният слой. Това най-добре могат да направят топлоизолационни плочи от дървесни фазери или калциево-силикатни топлоизолационни плочи, които да се монтират така, че да имат възможно най-голям контакт със стената.

Източник: